За книгата: година / - Моята лейди. - Котката изведнъж се озова зад Калинката, която толкова се надяваше на възможността да проведе днешния патрул сам. - Радвам се да те видя днес. Знаеш ли, просто имам мъркащо предложение. - Надявам се, че не ръце и сърца. – вяло отвърна чудесната калинка, гледайки само пустите улици на Париж в този момент. - Калинка, случи ли се нещо? – разтревожи се Котката. - Просто ме остави на мира, Ноар. Днес не съм в абсолютно никакво настроение. - Трябва да го изговорите: веднага ще стане по-лесно. Освен това никога не сте имали толкова благодарен слушател като мен, милейди. - Исках да го поканя на среща, но отново не можах. Затова се чувствам като нищо. – момичето отпусна глава в ръцете си.